Загреб

Загреб – между Балканите и Европа



Загреб – между Балканите и Европа
Пътешествие София-Загреб

Някаква щастлива звездичка ми се усмихна и у мен се оказаха два билета за концерт на „Кайзер Чийфс” в Загреб. Наградата бе от една бира, която поради доста съображения ще наричам Т.
„Рок” бандата (каква обидна дума за рока) изнесе концерт в баскетболна зала! Която според влезлите (аз предпочетох да пообиколя повечко в града) на концерта била приличаща на лисичарник.
Но по-подробно.
Незнам дали беше българска грешка или на организаторите на концерта, но в последния момент се оказа, че пътуването се измества с един ден напред т.е. вместо да се пътува в петък (03.10) отпътувахме в четвъртък. Е в това няма нищо лошо, но според моя преценка така затрудниха много от спечелилите, много, от които явно не можаха и да дойдат. До колкото се чу за Загреб е трябвало да пътуват 4-ри автобуса, но до там бяхме само два при това почти на половина пълни.
По програма автобусите трябваше да тръгнат в 24:00 от централна гара в София, но те пристигнаха с около 15-20 мин. закъснение. Хубавото бе, че бързо се организирахме и до към 24:30-40 вече бяхме на път.
Към 01 и нещо бяхме на границата със Сърбия. Там въпреки, че нямаше никакви опашки стояхме повече от час! Дори свалиха няколко човека от автобуса за да ги джобят. Тъпо! Ако толкова исках да прекарам нещо през границата още преди нея щях да го бутна някъде под седалката (там никой не си направи труда да погледне) или в багажа, който също не представляваше интерес.
Хубавото, че наистина шофьорите се сменяха на всеки 3-4 часа, което пък ни даваше възможност да почиваме.
Рано сутринта спряхме на едно сръбско крайпътно заведение. Влизайки вътре ми направи невероятно лошо впечатление лъхащата воня на чесън и манджа. Самото заведение не представляваше нещо повече от онези по софийските пазари, където на работниците похапват шкембе. Поискахме кафе. Някаква сънена и сърдита лелка се направи, че не ни разбира?! Ами, че как нали за кафето навсякъде си има различни думички )). Наложи се да говорим една смесица между английски и диалектен български (явно английския не й беше сред силните езици). Криво ляво разбрахме се, с малката подробност, че не получих нито двойно, нито поне дълго, но поне еспресо, а не турско кафе. А кафетата 4-кафета = 4 евро! Сигурна съм, че разбра спонтанния ми коментар „ами, че как няма да ги дерем на морето!” Ама не само това! Тъй като бяхме аз и моят и още двама искахме отделно да ни ги хване, ама тя „нямам да ви върна” – сигурно незнаеше, че ние сме доста добре тренирани от нашите жълтурковци с апаратите та се оправихме лесно с „нямам да ви върна”.
Минаването през Белград сякаш ми помогна малко да позабравя меланхолията към София, ако изобщо мога да кажа, че имаше такава. Натоварен, но и много красив град. Непременно някой ден ще го посетя за повече от транзитно преминаване. Дори от пътя се виждаше как Сава се влива в Дунав. Красота!
Вярно градът беше натоварен, но нещо, което ми направи впечатление и което явно и тук би трябвало да се направи е, че макар километричните опашки от коли те се движеха. Леко, леко, но се движеха. Дори и около светофарите пак се движехме. На всеки 100на метра имаше по един регулировчик, които си комуникираше с другите.
Сръбско-Хърватската граница я минахме доста бързо.
Както и в Сърбия така и в Хърватска магистралите са платени, незнам таксите, но със сигурност си струват повече от нашите в/м/инетки. Еййй дупка не видях. Само на едно-две места имаше ремонт, ама движението не беше в едното платно. А дупки ли? Такова животно нема.
Хърватската магистрала ми хареса повече от Сръбската (но и тя може да ни служи за пример, още повече, че сърбите наскоро бяха във война). Много добре измислено е това, че на всеки 10-на километра има отбивка за почивка. Едни градинки с пейки и масички (имаше и заведения, но не те са основното на отбивките).
В Хърватска адски силно ме впечатли и това, че никъде не видях пустееща земя. Може царевица да е засята, но не и пустееща, а явно икономиката им е доста напред! Дали не е това в основата на добре развиваща се страна?
Дали споменах, не, не съм! Със сигурност щяхме да пристигнем много по-бързо ако шофьорите не пестяха от горивото. Може ли направа, здрава магистрала да се кара с 80 на автопилот? Нямам думи от икономии, да бяха казали да им съберем по пет лева на човек да белким карат малко по-бързо.
Най-сетне влязохме в Загреб. В началото ми изглеждаше като типичен голям град с мръсната си индустриална зона, множеството заводи и блокове, но не панелени. Подобно на София и Белград и тук имаше доста задръствания, но пък триетажните мостове просто не ми отбягнаха от погледа. И въпреки това дори и покрайнините на този милионен град ми изглеждаха по-чисти от Софийските (особено тези при навлизане от Калотина).
Отново издънка от страна на Т. и туристическата агенция. Не бяха предвидили място за паркиране на автобусите! Леле как се мотахме около два часа в центъра на Загреб еййй точно като мухи без глави, а ако Алеко ни беше зърнал щеше да пренапише Бай Ганьо. Хубавото е, че поне поразгледахме центъра. Като по чудо ни разрешиха да паркираме на паркинга на пет звезден хотел.
Най-сетне разходка!
Първото впечатление ми направи чистотата. Много, много чисто, а на всеки няколко метра кошчета не видях такива за разделно събиране, не видях (поне не в центъра) от онези грозни контейнери бълващи развалени продукти. Улиците много ми напомняха на Софийските, но там животът беше някак си по-спокоен, нямаше го онова забързаното, изнервеното, припряното. И там хората си се возят в трамвай, който не бяха много по-различни от нашите, но някак си отстрани се виждаше, че има ред и търпимост между хората.
Почти пред всяка по-голяма сграда имаше красиви цветя, аранжирани в красиви картини, ей радост за окото. Улиците им подредени, ясни маркировки, пешеходни пътеки. Не видях някой да се престроява по стар български обичай. А хората от нашата група бързо се познаваха по начина на пресичане. Навсякъде имаше велосипедна пътека, а паркиралите автомобили не стояха върху нея, там където тя бе на шосето. Всъщност дори и петък вечер не видях проблем с паркирането – явно за целта си имаше доста платени паркинги. Не чух нито едно изнервено бибкане на клаксон, дори когато два автобуса бяхме окупирали повечето от еднопосочните улици.
На една снимка има няколко велосипеда, които са оставени ужким завързани. Ееее за мен това си е част от атракцията незнам кога тук ще може да се види нещо подобно! На много места имаше така оставени и доста символично завързани мотопеди, скутери и велосипеди – тук те повече от 10 мин. няма да са вече там, където човек ги е оставил. А всички, които бяха на колело или скутер имаха каски! Тук и на големите мотоциклети не можем да ги видим.
Разбира се с Крис сме си малко хард-рокчовци. А и по мой късмет, комбиниран с мрънкането ми да пием кафе открихме подходящо за целта. Не съм сложила тук снимки на кафето, но наистина вътре си беше като повече от рок кафе, като същевременно нямаше нищо общо от онези хевиметълски долнопробни кръчмета.
Оказа се, че хората масово отказваха да ни взимам Евро. (докато в Сърбия ако щеш и с ценни книжа да плащаш пак ще ти вземат парите). и въпреки, това бармана от кафето ни направи компромис за бирите, като ни упъти и къде има банка! И още по-интересно! Никой от седящите на бара не предложи той да ни обмени парите особено при вида ни – един такъв незнаещ. Дори не ни излъгаха за курса Куни/Евро и дори не закръгли сметката в негова полза. Ние за това му оставихме и солиден бакшиш. Нещо, което във всичките кафета се видя, че е повече от задължително.
Пийнахме по една бира. И излязохме – все пак бяхме решили да разглеждаме града, а не да се наливаме. Е не, че едното не изключи другото.
Първо минахме през банката и обменихме парите.
Чухме музика. Нещо като блус. Веднага се запътихме на там. И гледаме пешеходна зона с много кафенета с изнесени маси, а и времето беше чудесно! И сцена със свирещи музиканти. Хората насядали спокойно по масите ги слушаха. Хубаво свиреха да му се невиди. Крис си поръча бира, а аз „велико” кафе, после му допих бирата де. Кафето задължително го носят с чаша вода.
Странно повечето неща им разбирах. Езикът им е някак си като по-остарял български. Малко думи не им ги схващах. Но те нас трудно не ни разбираха. Всъщност ако съм честна и Крис и още двама, с които дружно превземахме Загреб не ги разбираха така добре както аз.
Но да ви предупредя там цените не са като нашите. Общо взето една бира беше около 14-20 куни (а курса куна-евро е около 7,5 към 1) т.е. по бързи не много грамотни сметки една бира иде към три-четири наши пари. Даааа хубаво ще е да кажа, че и пиенето им е странно: Влязохме в един ресторант и нашите спътници искаха да пият водка. Разбира се, искаха голяма, но келнерът категорично им отказа. Връчи има две по 30гр. И им каза, че няма право да сипва повече, жалко за него само се разхождаше повече. Но не оставайте с впечатлението, че там не се пие нееее, нищо подобно. Навсякъде, всички заведения бяха пълни и всички бяха на бира и цигара. Още докато бяхме в автобуса минахме покрай някакво училище, явно женска гимназия, дори и там ученичките бяха с бутилка и цигара, дори влизаха вътре в училището така. Но да се върна към цените. „голямото” питие струва колкото бирата т.е. ако искате да пиете едно наше голямо 100гр. това означава да се изръсите около 12-15 лева. Вечерята, която беше от 4-ри пилешки, пилешки, нещо като пържоли със сладникав сос и някаква тестена гарнитура, която на вкус беше нещо средно между картофи и кашкавал, 2-големи салата (като нашата мешана) и питиетата (по-две бири и четири по 30гр. водка с мин. вода) струваха около 500-600 куни – ами смятайте де. Ама за да са им такива цените и за да има толкова народ по заведенията правете си сметка, че със сигурност заплатите им са по-прилични от нашите!
Ами това. Да не ставам прекалено многословна.
Скоро ще драсна повече за самия град.

3 Отговора

  1. Добре дошла отново,Мацкони! Надявам се,че си изкарала прекрасно.Снимките са страхотни.Ще чакам разказите и емоциите,които си имала там.🙂

  2. ооо разбира се🙂 имам много впечатления, но вчера още ми беше ден за влизане в клетката…

  3. Как все интересно и познавательно!!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s

%d bloggers like this: